В момент, когато Европейският съюз (ЕС) се съвзема след множество кризи и чертае

...
В момент, когато Европейският съюз (ЕС) се съвзема след множество кризи и чертае
Коментари Харесай

Разкрития! Ето кой пречи на България да влезе в Шенген и еврозоната и защо има двойни стандарти…

В миг, когато Европейският съюз (ЕС) се съвзема след голям брой кризи и чертае пътя си напред, някои страни членки откриват, че не са толкоз добре пристигнали по общия път. Това оповестява организация “Блумбърг” в публикация под заглавие “Стратегическият ъгъл на Европа крепко се бори да се причисли към ядрото”.

България се стреми да се причисли към еврозоната, както и към Шенгенското пространство за свободно придвижване и покрива критериите за прогрес и в двете области. И в двата случая обаче резервираното отношение по този въпрос в някои по-богати страни от Европейски Съюз забавят процеса, отбелязва “Блумбърг” в публикацията. “Бившата комунистическа страна, която укрепва стратегическият югоизточен фланг на Европейски Съюз, представлява тест за напъните на блока за по-тясна интеграция с цел да се оправи с предизвикателства като засилващия се световен протекционизъм и заплахата от нова бежанска вълна от Близкия Изток и Африка. В композиция с укрепването на еврозоната, Европейски Съюз цели да подсигурява опазване на икономическото си въздействие след изтеглянето на Англия по-късно повече от година”, се показва още в текста на уеб страницата bloombergquint.com.

“Изборът на България е да бъде част от ядрото”, заяви външният министър Екатерина Захариева в изявление в Брюксел на 30 януари. “Имаме ясна стратегия и ясни приоритети”, добави тя.

Германия, която още страда след 10-годишна борба с провокираната от Гърция дългова рецесия, оказва помощ да се постави спирачка на българските аспирации към еврото. Холандия, в която работи мощна антиимиграционна партия и Франция, която през последните годинипострада от огромни терористични набези, са измежду страните, които работят като спирачка на всяко разширение на Шенген, съгласно представени от Блумбърг анонимни чиновници в Брюксел, Берлин и София.

Миналият юни германският канцлер Ангела Меркел заяви, че иска България да се причисли към еврозоната “възможно най-скоро”, само че сегашните пречки в процеса разкриват постоянно срещаното в ЕС разминаване сред политическите заявления и превръщането им политическа реалност – изключително когато става дума за финанси. Гърция постоянно се сблъскваше с сходни обстановки по време на договарянията за избавителна финансова помощ.

“Всички възражения бяха чисто политически”, сподели в изявление Жолт Дарваш, откривател в брюкселския мозъчен концерн “Брюгел”. “Има двойни стандарти. Приемането на България като нов член на еврозоната не би трябвало да е проблем. България няма да стане нова Гърция”.

България, която възнамерява да кандидатства за влизане във валутно-курсовия механизъм, прочут като ERM-2 и който е част от пътя за присъединяване към еврозоната, извършва всички икономически условия. Националната валута, левът, към този момент е привързан с еврото. Държавният дълг е много под междинния за еврозоната и под оптималното ниво, несъмнено от Европейски Съюз. Страната има бюджетен остатък и е задоволително надалеч от европейския предел от 3% от Брутният вътрешен продукт за бюджетните дефицити.

Балканската страна изпълнява отлично и всички изисквания за присъединение към Шенген. 

През септември председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че България и Румъния би трябвало да станат част от Шенген “незабавно”, тъй като извършват всички условия. Министър Захариева съобщи, че страната е подготвена да се причисли към Шенген “от доста години” и “този двоен стандарт не би трябвало да съществува”.

Тактиките на Берлин за отлагане по валутния въпрос са комбинирани с продължаващ развой на оценка на годността на България за присъединяване към 19-членната еврозона, осъществяван от Европейската централна банка (ЕЦБ).Германското финансово министерство приветства “проявения от страни членки интерес към присъединението към еврозоната”, само че акцентира, че ЕЦБ би трябвало да завърши оценката си. Тази подробна оценка би трябвало да включва аспекти на устойчивостта, акцентира представител на министерството на финансите в Берлин. Според представител на Европейската банка тя работи по оценката и се чака тя да бъде оповестена през май.

Някои публични представители споделят, че опасенията за готовността на България за присъединение към единната валута произтичат от опасността от инфлация, обвързвана със силния икономически напредък в страната и условията на банковия съюз на ЕС да се предотвратява финансова неустойчивост.

Други представители сочат равнището на корупция в България – най-лошото в Европейски Съюз, съгласно “Трансперънси интернешънъл”. Те споделят, че еврозоната би трябвало да гледа оттатък твърдите икономическите критерии и да отчита силата на националните институции, когато обмисля дали да отвори вратите си за нови членове.

“Блумбърг” напомня изказването на финансовия министър Владислав Горанов от 11 януари, че държавното управление възнамерява доникъде на годината публично да кандидатства за влизане в ERM-2 и, в случай че се гледат чисто формалните критерии, София е “отличен ученик”.

Източник: ПИК
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Източник: 7dnisofia.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР